Описание
Глутатионът (GSH) е естествен трипептид, съставен от три аминокиселини: глутамат, цистеин и глицин. Синтезира се от организма и е един от основните вътреклетъчни антиоксиданти.
Глутатионът играе ключова роля в защитата на клетките от оксидативен стрес и от реактивните кислородни видове (ROS). Помага за поддържането на клетъчния редокс баланс и работи заедно с различни антиоксидантни ензимни системи.
Особено високи концентрации на глутатион се откриват в черния дроб – централен орган за метаболизма и за трансформацията на различни химични съединения. GSH действа като кофактор и субстрат в процеси, които превръщат определени реактивни молекули във форми, които организмът може да елиминира по-лесно.
Глутатионът съществува главно в две форми: редуциран глутатион (GSH) и окислен глутатион (GSSG). Съотношението между двете се използва в изследванията като показател за оксидативното състояние на клетката.
Освен антиоксидантната функция, GSH участва в множество биологични процеси, сред които клетъчната сигнализация, имунната функция, метаболизмът на ксенобиотиците, регенерацията на други антиоксиданти и поддържането на нормалната митохондриална функция.
С възрастта и при наличие на различни форми на физиологичен и оксидативен стрес нивата на глутатион могат да варират. Това е една от причините молекулата да предизвиква значителен интерес в изследванията върху стареенето, метаболитното здраве и клетъчната защита.
Области на интерес за изследванията
- изразена антиоксидантна защита;
- подкрепа на чернодробните процеси – GSH участва в биотрансформацията от фаза II и в конюгацията на различни реактивни съединения в черния дроб;
- подкрепа на клетъчните защити;
- подкрепа на имунната функция;
- подкрепа на митохондриалната функция;
- регенерация на други антиоксиданти;
- изследвания против стареене;
- кожа и пигментация – изследван за възможно влияние върху синтеза на меланин и върху процесите, свързани с кожната пигментация;
- възстановяване след оксидативен стрес.
Количества, използвани в изследванията
Количеството глутатион, използвано в научните проучвания, варира значително в зависимост от пътя на прилагане и от конкретната изследователска цел. В парентералните и експерименталните протоколи се срещат приблизително следните интервали:
- 200-600 mg – експериментален интервал от нисък до умерен;
- 600-1200 mg – по-висок изследователски интервал, с честа употреба;
- 1200-2000 mg и повече – използван в определени контролирани клинични протоколи, според целта на изследването.
В някои клинични модели количеството се определя според телесното тегло, а не като фиксирана доза. Честотата на прилагане също варира силно – от еднократно излагане до повтарящи се приложения в продължение на няколко седмици.
Всички посочени стойности са експериментални и произхождат от различни изследователски и клинични протоколи. Те не представляват универсална препоръка, нито индивидуална медицинска доза.
Реакции, съобщени в литературата
Профилът на нежеланите реакции зависи от пътя на прилагане, от количеството и от индивидуалната чувствителност. В проучванията са съобщени:
- гадене;
- коремен дискомфорт;
- главоболие;
- замайване;
- кожни реакции;
- реакции на мястото на прилагане;
- алергични реакции.
Глутатионът в сравнение с други изследователски съединения
Глутатион и NAD+ – NAD+ е централен клетъчен коензим, участващ в производството на енергия, в редокс реакциите и във функцията на различни ензими. Глутатионът има по-пряка роля в антиоксидантната защита и в клетъчния редокс баланс.
Глутатион и GHK-Cu – GHK-Cu е меден трипептид, изследван преди всичко във връзка с кожата, колагена и регенерацията. Глутатионът също е трипептид, но има напълно различна структура, а основната му биологична функция се отнася до антиоксидантната система.
Глутатион и MOTS-c – MOTS-c е пептид, кодиран от митохондриите, изследван във връзка с енергийния и въглехидратния метаболизъм. Глутатионът действа по-пряко в защитата на митохондриите и клетките от оксидативен стрес.
Глутатион и AICAR – AICAR е експериментален активатор на AMPK, използван за изследване на клетъчния енергиен метаболизъм. Глутатионът не активира AMPK по този механизъм: той действа главно като част от антиоксидантната и редокс системата на клетката.
Съхранение
Нереконституираните пептиди се съхраняват 24 месеца в хладилник при 2-8 °C. При стайна температура стабилността може да се запази няколко месеца. След реконституция пептидите са нестабилни, съхраняват се изключително в хладилник при 2-8 °C и се използват в рамките на 30-40 дни.
Информацията на тази страница е взета от публикувани научни изследвания и има чисто информативен характер. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са класифицирани като лекарствени продукти или медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.












Отзиви
Все още няма отзиви.