Описание
Melanotan I е синтетичен линеен пептид от 13 аминокиселини, разработен като стабилизиран аналог на алфа-меланоцит-стимулиращия хормон (α-MSH). Две замествания в нативната последователност – норлевцин в позиция 4 и D-фенилаланин в позиция 7 – го правят много по-устойчив на ензимно разграждане и по-мощен от ендогенния хормон. Съединението е известно и с международното незащитено наименование афамеланотид.
Основната му цел е меланокортиновият рецептор 1 (MC1R) върху меланоцитите. Активирането на MC1R стимулира синтеза на еумеланин – тъмният пигмент, който абсорбира и разсейва ултравиолетовото лъчение. Освен това експериментални работи свързват сигнализацията на MC1R с антиоксидантна активност и с възстановяването на предизвиканите от UV увреждания на ДНК в кожните клетки, което разширява интереса към рецептора извън пигментацията сама по себе си.
В сравнение с Melanotan II, Melanotan I се описва като по-селективен, с активност, съсредоточена върху периферните рецептори на кожата, и със сравнително ограничени ефекти върху централната нервна система. Пигментният отговор се развива постепенно при повтарящи се излагания.
Изследванията върху съединението започват в края на 80-те години на миналия век в University of Arizona, където първите проучвания измерват промените в плътността на меланина в кожата на доброволци. Впоследствие то е разработено като подкожен имплант с удължено освобождаване за употреба при фотодерматози.
Афамеланотид – фармацевтична форма на това съединение – е разрешен в Европейския съюз и в Съединените щати като имплант при еритропоетична протопорфирия. Продуктът на тази страница не е този лекарствен продукт, не е одобрен нито за това показание, нито за някоя от описаните тук цели, и се предлага изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Меланогенеза – изследвана заради стимулирането на синтеза на еумеланин в меланоцитите чрез MC1R.
- Еритропоетична протопорфирия – разглеждана в контролирани проучвания върху толерантността към видима светлина при тази рядка фотодерматоза.
- Други фотодерматози – проучвани при полиморфния светлинен обрив и при слънчевата уртикария.
- Витилиго – проучвано в комбинация с тесноспектърна UVB фототерапия за репигментация на засегнатите зони.
- Увреждане на ДНК, предизвикано от UV – изследвано във връзка с процесите на възстановяване, медиирани от MC1R, и с антиоксидантната сигнализация в кожните клетки.
- Рецепторна селективност – използвана за характеризиране на разликите между периферното и централното активиране на меланокортиновите рецептори.
- Формулации с удължено освобождаване – разглеждани във фармакокинетични проучвания върху прилагането чрез имплант.
- Изследвания върху кожните фототипове – проучвани при хора със светла кожа и с варианти на MC1R, свързани със слаб отговор на тена.
Клинични проучвания
Melanotan I е сред малкото пептиди от този клас с обширна клинична програма. Първите проучвания на University of Arizona, публикувани в началото на 90-те години, съобщават за измеримо повишаване на плътността на меланина в кожата на доброволците след серия от подкожни прилагания, с ефект, задържащ се няколко седмици.
При еритропоетичната протопорфирия рандомизирани проучвания от фаза 3, контролирани с плацебо и публикувани през 2015 г., съобщават, че имплантната формулация увеличава продължителността на пряко излагане на слънце без болка и е свързана с по-добри показатели за качество на живот в сравнение с плацебо. Тези данни послужиха като основа за регулаторното разрешение на афамеланотид при това показание.
Едно рандомизирано проучване върху витилиго съобщава за по-бърза и по-обширна репигментация, когато афамеланотид е комбиниран с тесноспектърна UVB фототерапия, в сравнение с фототерапията сама по себе си, особено при хората с по-тъмни фототипове. Проучвания с по-малък размер са изследвали полиморфния светлинен обрив и слънчевата уртикария с противоречиви резултати.
Като цяло клиничните данни описват пептид с определен дерматологичен механизъм. Резултатите, отнасящи се до одобреното показание, не са преносими към други употреби или към други формулации.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, посочени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват указания за употреба. Посочени са тук единствено за да опишат интервала, срещан в литературата.
Първите проучвания в Аризона са използвали дневни подкожни количества, изразени за единица телесно тегло, от порядъка на около 0,08–0,16 mg/kg в продължение на около 10 дни, с измерване на плътността на меланина чрез рефлектанция преди и след серията.
Клиничните проучвания върху фотодерматозите са използвали подкожен имплант, съдържащ 16 mg афамеланотид, поставян приблизително на всеки 60 дни. Тази формулация освобождава пептида в продължение на няколко дни и не е сравнима с повтарящи се инжекции на реконституиран разтвор.
Протоколите, цитирани в неклиничната изследователска литература, описват 300–800 mcg на прилагане, най-често 300–500 mcg два или три пъти седмично в продължение на около 4–6 седмици, понякога следвани от фаза с по-редки прилагания. Реконституираният материал обикновено се описва като съхраняван при 2–8 °C.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в клиничните проучвания, са били предимно леки до умерени и се смятат за по-слабо изразени в сравнение с Melanotan II поради по-селективния рецепторен профил. Сред съобщените:
- гадене, особено в началото на серия от прилагания;
- главоболие;
- горещи вълни по лицето;
- умора или сънливост;
- световъртеж;
- локализирани реакции на мястото на прилагане или на импланта;
- потъмняване на кожата и на съществуващи бенки и лунички.
Редовният дерматологичен контрол на бенките е бил част от протоколите на клиничните проучвания. Дългосрочният профил на безопасност на Melanotan I в описаните тук контексти, извън одобрените имплантна формулация и показание, не е установен.
Melanotan I в сравнение с други пептиди
Melanotan I срещу Melanotan II – Melanotan I е линеен и действа предимно чрез MC1R, което се свързва с постепенен пигментен отговор и с ограничени централни ефекти. Melanotan II е цикличен и неселективен; той активира и MC3R и MC4R, което обяснява неговите ефекти върху половото поведение и апетита освен върху пигментацията.
Melanotan I срещу PT-141 – PT-141 е оптимизиран за централните меланокортинови рецептори и се изследва във връзка с половото желание. В публикуваните данни Melanotan I практически не показва активност от този тип, тъй като не действа в значима степен върху участващите централни рецептори.
Melanotan I срещу α-MSH – ендогенният хормон се разгражда в рамките на минути. Двете аминокиселинни замествания в Melanotan I му придават значително по-висока стабилност и рецепторна мощност, което позволява ефектите му върху пигментацията да се изследват за по-дълги периоди.
Melanotan I срещу Dersimelagon – дерсимелагон е непептиден MC1R агонист с малка молекула, наличен за перорален прием, изследван при еритропоетичната протопорфирия. Той споделя същата рецепторна цел, но се различава по структура и път на прилагане.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.









Отзиви
Все още няма отзиви.