Описание
PT-141, познат с международното си непатентно наименование бремеланотид, е синтетичен цикличен хептапептид, принадлежащ към класа на агонистите на меланокортиновите рецептори. Произлиза от изследванията върху melanotan II, от който се различава главно в C-края; в хода на разработката е характеризиран като съединение с изразена централна активност и сравнително по-слабо влияние върху пигментацията на кожата.
Пептидът действа предимно върху меланокортиновите рецептори 3 и 4 (MC3R и MC4R) в централната нервна система. MC4R е плътно експресиран в хипоталамични области като паравентрикуларното ядро и медиалната преоптична област, които участват в регулацията на сексуалното поведение, мотивацията и енергийния баланс. Проучванията върху животни свързват активирането на MC4R в тези области с повишено освобождаване на допамин, което се счита за един от механизмите, лежащи в основата на наблюдаваните поведенчески ефекти.
Този начин на действие отличава PT-141 от съединенията, които действат периферно върху съдовата система. Вместо да повлиява директно кръвотока, той модулира невронните пътища, свързани със сексуалното желание и възбуда, което го превърна в обект на интерес в невроендокринните изследвания.
Първоначалната клинична разработка изследва интраназалното прилагане при мъже и жени; впоследствие този път е заменен с подкожния, в това число и заради наблюдения върху артериалното налягане. През 2019 г. бремеланотид е одобрен в Съединените щати за определено показание при жени в предменопауза с придобито и генерализирано разстройство на хипоактивното сексуално желание.
PT-141 (бремеланотид) е одобрен като лекарствен продукт за това конкретно показание, но не е одобрен за целите, описани на тази страница. Продуктът, представен на тази страница, се предоставя изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Фармакология на меланокортиновите рецептори – изследван като агонист на MC3R и MC4R и като инструмент за характеризиране на рецепторната селективност.
- Хипоактивно сексуално желание – изследван в контролирани проучвания при жени в предменопауза с диагностицирано разстройство на сексуалното желание.
- Централни пътища на възбудата – проучван за влиянието си върху хипоталамичните кръгове и върху допаминергичната сигнализация при животински модели.
- Еректилен отговор с централен произход – изследван при мъже, включително при такива с недостатъчен отговор към съединения със съдово действие.
- Кардиоваскуларни показатели – изследвани заради преходните ефекти върху артериалното налягане и сърдечната честота след прилагане.
- Пигментация и активност върху MC1R – изследвани заради сравнително ограниченото въздействие върху меланогенезата в сравнение с други аналози на меланокортина.
- Пътища на прилагане – сравнявани във фармакокинетични проучвания върху интраназалния и подкожния път.
- Енергиен баланс – от второстепенен интерес заради ролята на MC4R в регулацията на апетита.
Клинични проучвания
PT-141 е сред малкото пептиди от този клас с обширен набор от клинични данни. Две многоцентрови проучвания фаза 3 при жени в предменопауза с разстройство на хипоактивното сексуално желание, с общо над 1 200 участници, съобщават за статистически значими подобрения спрямо плацебо при валидирани показатели за сексуално желание и за намаляване на свързания с него дискомфорт.
Ефектът върху броя на удовлетворяващите сексуални събития – друга предварително определена крайна точка – не достига статистическа значимост в тези проучвания. Големината на ефектите върху крайните точки, свързани с желанието, е описана като скромна, а клиничната им значимост се дискутира в публикуваната литература.
По-ранни проучвания при мъже изследват еректилния отговор към зрителни стимули след интраназално прилагане, в това число и при лица с недостатъчен отговор към инхибитори на фосфодиестераза тип 5. Съобщава се за повишена еректилна активност спрямо плацебо, което подкрепя централния механизъм на действие. Клиничната разработка при мъже не е продължена.
Като цяло данните показват, че PT-141 действа върху централни регулаторни пътища, а не като периферен вазоактивен агент. Ефектите му зависят от контекста и не са сравними с тези на съединенията със съдово действие.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, съобщавани в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват указания за употреба. Посочени са тук единствено за да опишат интервала, срещан в литературата.
Проучванията фаза 3 използват еднократно подкожно количество от 1,75 mg, прилагано при нужда най-малко 45 минути преди предвидената активност, с ограничението не повече от едно прилагане в рамките на 24 часа и не повече от осем на месец. Проучванията фаза 2 сравняват количества от 0,75, 1,25 и 1,75 mg.
По-ранните интраназални проучвания при мъже използват значително по-високи количества – от порядъка на около 7–20 mg, което отразява по-ниската бионаличност на този път.
Протоколите, цитирани в неклиничната изследователска литература, описват количества от около 0,5–2 mg подкожно при нужда, около 30–60 минути преди периода на наблюдение, с умишлено ограничена честота. Реконституираният материал обикновено се описва като съхраняван при 2–8 °C.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в клиничните проучвания, се приписват в голяма степен на централното действие на молекулата и се проявяват обикновено скоро след прилагането. Сред съобщените са:
- гадене – най-често съобщаваната реакция, понякога с повръщане;
- зачервяване на лицето;
- главоболие;
- локализирани реакции на мястото на прилагане;
- преходно повишаване на артериалното налягане и намаляване на сърдечната честота;
- замайване или умора;
- огнищна хиперпигментация на кожата или на гингивата след повторни прилагания.
Дългосрочният профил на безопасност на PT-141 в описаните тук условия, и в частност извън условията на одобреното показание, не е установен.
PT-141 в сравнение с други пептиди
PT-141 срещу Melanotan II – и двата пептида принадлежат към една и съща група аналози на меланокортина. Melanotan II действа по-широко върху меланокортиновата система, включително върху медиираната от MC1R пигментация и върху регулацията на апетита. PT-141 се изследва основно във връзка със сексуалната функция и показва сравнително по-слабо влияние върху пигментацията.
PT-141 срещу Oxytocin – окситоцинът се изследва във връзка със социалната привързаност и емоционалната близост и действа чрез собствения си рецептор. PT-141 действа върху меланокортиновите рецептори и се изследва във връзка с невронните механизми на желанието и възбудата.
PT-141 срещу Kisspeptin – кисспептинът действа на хормонално ниво, като активира HPG оста и повишава секрецията на GnRH и на половите стероиди. PT-141 упражнява директен неврологичен ефект, независим от тази ос; кисспептинът регулира хормоналната среда, а не самите пътища на възбудата.
PT-141 срещу инхибитори на PDE5 – инхибиторите на фосфодиестераза тип 5 са малки молекули, а не пептиди, които действат периферно върху съдовата гладка мускулатура. Споменати са тук като отправна точка, защото PT-141 е изследван специално при лица с недостатъчен отговор към тези съединения.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.









Отзиви
Все още няма отзиви.