Описание
CJC-1295 с DAC е синтетичен аналог на освобождаващия хормон на растежния хормон (GHRH), който обединява стабилизираната последователност GRF (1-29) с Drug Affinity Complex (DAC). DAC е реактивен линкер, свързан с лизинов остатък в C-края, който позволява на пептида да се свърже ковалентно с циркулиращия серумен албумин след прилагането.
Свързването с албумина защитава молекулата от ензимно разграждане и от бъбречно елиминиране. В публикуваните фармакокинетични работи тази модификация увеличава полуживота от няколко минути, типични за нативния GHRH, до около шест-осем дни. Съединението е разработено от канадската компания ConjuChem в началото на 2000-те години в рамките на по-широка програма за пептиди, конюгирани с албумин.
Както и останалите аналози на GHRH, CJC-1295 с DAC действа върху GHRH рецептора на соматотропните клетки на хипофизата и стимулира освобождаването на ендогенен растежен хормон (GH). Произтичащото повишаване на GH насърчава чернодробното производство на инсулиноподобен растежен фактор 1 (IGF-1) — основният медиатор на много от последващите ефекти върху белтъчния метаболизъм, телесната композиция и възстановяването на тъканите, разглеждани в изследванията.
Отличителната характеристика на съединението е продължителността на действие. За еднократно приложение е съобщено повишаване на GH и IGF-1 в продължение на няколко дни, което го отличава от аналозите на GHRH с кратка продължителност на действие и от агонистите на грелиновия рецептор, които предизвикват ограничени в времето импулси от няколко часа.
CJC-1295 с DAC не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA, а клиничното му разработване е прекратено. Предоставя се и се обработва изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на интерес за изследванията
- Продължителна секреция на GH – разглежда се заради способността да повишава нивата на GH в продължение на няколко дни след еднократно приложение.
- Повишаване на IGF-1 – изследва се заради продължителното повишаване на циркулиращия IGF-1, съобщено във фармакологичните проучвания при хора.
- Конюгиране с албумин – от интерес като модел за удължаване на полуживота на пептидите чрез ковалентно свързване със серумни белтъци.
- Пулсативност на GH – проучва се с цел да се установи дали естественият пулсативен ход се запазва при продължителна стимулация.
- Мускулна маса и белтъчен метаболизъм – включени в изследванията върху анаболната сигнализация на оста GH/IGF-1.
- Телесна композиция – разглежда се в модели на мобилизиране на мазнините и енергиен баланс; клиничното разработване е обхванало и натрупването на висцерална мазнина.
- Регенерация на тъканите – изследва се във връзка със зависещото от GH възстановяване на мускулната и съединителната тъкан.
- Регулиране на съня – от интерес, защото GHRH и секрецията на GH са тясно свързани със съня с бавни вълни.
Клинични проучвания
Най-често цитираните данни при хора произхождат от проучване от 2006 г. на Teichman и колеги, проведено при здрави възрастни на възраст между 21 и 61 години. След еднократно подкожно приложение средните концентрации на GH се повишават от два до десет пъти в продължение на шест дни или повече, а средните стойности на IGF-1 — от 1,5 до три пъти в продължение на девет-единайсет дни. Изчисленият полуживот е 5,8-8,1 дни. При повтарящи се приложения IGF-1 остава над изходните стойности до 28 дни.
Свързано проучване на Ionescu и Frohman разглежда нощните профили на секреция на GH след прилагането. Авторите съобщават, че пулсативността на GH се запазва, докато минималните нива на GH се повишават изразено, което предполага, че продължителната стимулация повишава базалната секреция, без да премахва физиологичния импулсен ход.
По-ранни работи при животни, включително проучвания върху мишки с нокаут за GHRH, съобщават за нормализиран растеж при ежедневно прилагане и за по-слаб ефект, когато интервалът между приложенията се удължи до 48 или 72 часа, което подкрепя класифицирането на съединението като аналог на GHRH с дълга продължителност на действие.
Спонсорът прекратява клиничното разработване през 2006 г. и нито едно голямо рандомизирано контролирано проучване не е доказало ефективност при каквото и да е показание. Затова веществото остава изследователско съединение.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, посочени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват инструкции за употреба. Изброени са тук само за да бъде описан интервалът, който се среща в литературата.
В проучването на Teichman са разгледани единични подкожни количества от 30, 60, 125 и 250 mcg/kg, а повтарящото се прилагане е изследвано при седмични и двуседмични интервали. Проучването на Ionescu и Frohman използва единично количество от 60 mcg/kg.
Протоколите на неклиничните изследвания най-често описват общи количества от 1 до 2 mg на приложение, подкожно един или два пъти седмично, в зависимост от дългия полуживот на свързаната с албумина молекула. Периодът на наблюдение зависи от изследваната крайна точка.
Лиофилизираният материал обикновено се описва като съхраняван замразен и защитен от светлина, а реконституираният — при 2–8 °C. Това са параметри за работа с лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в публикуваните проучвания, по правило са леки до умерени и преходни. Сред съобщените са:
- зачервяване, уплътняване или дразнене на мястото на прилагане;
- преходно зачервяване и усещане за топлина;
- главоболие;
- задръжка на течности и лек оток;
- отпадналост;
- понякога стомашно-чревни оплаквания.
Дългосрочният профил на безопасност на CJC-1295 с DAC не е установен. Тъй като съединението поддържа GH и IGF-1 постоянно повишени, последствията от продължително излагане се разглеждат в литературата като особено основание за предпазливост.
CJC-1295 (with DAC) в сравнение с други пептиди
CJC-1295 с DAC vs CJC-1295 без DAC – и двата имат една и съща последователност на аналог на GHRH. Без DAC молекулата действа около половин час и генерира ограничен в времето импулс на GH; с DAC се свързва с албумина и поддържа стимулацията в продължение на дни.
CJC-1295 с DAC vs Sermorelin – sermorelin е немодифицираният фрагмент GHRH (1-29), с полуживот от минути и строго пулсативен профил. CJC-1295 с DAC представлява противоположния край на спектъра, с непрекъсната стимулация в продължение на няколко дни.
CJC-1295 с DAC vs Tesamorelin – tesamorelin е стабилизиран аналог на GHRH с пълна дължина, одобрен в някои държави за намаляване на излишната коремна мазнина при свързана с HIV липодистрофия. CJC-1295 с DAC не разполага с такова одобрение и се разглежда само в изследователски контекст.
CJC-1295 с DAC vs Ipamorelin и GHRP пептидите – Ipamorelin, GHRP-2, GHRP-6 и Hexarelin действат чрез грелиновия рецептор (GHS-R1a) и предизвикват кратки и отчетливи пикове на GH. CJC-1295 с DAC действа чрез GHRH рецептора, а изследванията често разглеждат двата класа заедно, защото механизмите им са допълващи се.
CJC-1295 с DAC vs hGH (соматотропин) – соматотропинът е екзогенен растежен хормон, който заобикаля хипофизната регулация. CJC-1295 с DAC не доставя хормон отвън; изследванията върху него се отнасят до продължителното стимулиране на ендогенното производство на GH.
Информацията, съдържаща се на тази страница, е събрана от публикувани научни изследвания и има изключително информативна цел. Тя не е предназначена за диагностика, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.












Отзиви
Все още няма отзиви.