Описание
GHRP-6 (Growth Hormone Releasing Peptide-6) е синтетичен хексапептид с последователност His-D-Trp-Ala-Trp-D-Phe-Lys-NH2. Той е един от първите описани секретагози на растежния хормон: възниква в началото на 80-те години от работата на Cyril Bowers и Frank Momany, които го проектират въз основа на структурни аналози на енкефалините още преди рецепторът, върху който действа, да бъде идентифициран.
Пептидът е агонист на грелиновия рецептор (GHS-R1a), разпознат впоследствие като рецептор на ендогенния хормон грелин. Активирането на този рецептор върху хипофизните соматотропни клетки и в хипоталамуса предизвиква пулсативно освобождаване на ендогенен растежен хормон (GH) и намалява инхибиторното влияние на соматостатина.
Най-отличителната характеристика на GHRP-6 е изразеният му ефект върху апетита. Грелиновите рецептори са експресирани върху хипоталамусните неврони, които произвеждат невропептид Y и свързан с агути пептид, и тяхното активиране се свързва с увеличаване на сигналите за глад. По тази причина GHRP-6 се изследва не само в изследванията върху секрецията на GH, но и в проучванията върху приема на храна и енергийния баланс.
Допълнителна изследователска линия, развита преди всичко от групи в Куба и в Европа, разглежда цитопротективни наблюдения с GHRP-6 в модели на миокардно, чернодробно и гастроинтестинално увреждане, някои от които изглеждат поне частично независими от GH.
GHRP-6 не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA. Предоставя се и с него се работи изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Секреция на GH – изследвана като стимул за ендогенното освобождаване на GH чрез грелиновия рецептор, с отговор, зависещ от приложеното количество.
- Апетит и прием на храна – изследвани заради изразеното влияние върху хипоталамусните сигнали за глад.
- Енергиен баланс и телесна маса – проучвани в модели на увеличаване на тегло, на възстановяване след калориен дефицит и на намален прием на храна.
- Синергия с GHRH – едно от първите съединения, за които е описан синергичен отговор на GH заедно с GHRH.
- Цитопротекция – изследвана в експериментални модели на миокардно, чернодробно и интестинално увреждане.
- Метаболитна регулация – изследвана във връзка с управлението на глюкозата и с метаболитните действия на GH.
- Сън и невроендокринна регулация – разглеждани в контекста на сигнализацията на грелиновия рецептор и на нощните импулси на GH.
- Тъканно възстановяване – включено в изследванията върху зависимото от GH възстановяване на мускулната и съединителната тъкан след натоварване.
Клинични проучвания
GHRP-6 е сред най-старите и най-изследваните секретагози на GH. Проучвания при хора, проведени между края на 80-те и 90-те години, показват, че венозното прилагане предизвиква бърз пик на GH в рамките на около 15-30 минути, с величина, зависеща от приложеното количество. Отговорът се запазва при по-възрастни хора, макар обикновено с по-малка амплитуда.
Bowers и колеги съобщават, че комбинацията от GHRP-6 и GHRH освобождава много повече GH от всяко от двете съединения поотделно. Това наблюдение за синергия се превръща в централен резултат в областта и допринася за последвалото откриване на грелиновата система.
Проучванията върху животни описват увеличаване на приема на храна и на телесното тегло при повтарящи се приложения. Експерименталните работи върху цитопротекцията съобщават за намаляване на инфарктната зона в модели на миокардна исхемия и за протективни наблюдения в модели на чернодробно и гастроинтестинално увреждане, въпреки че тези резултати не са потвърдени в контролирани клинични проучвания.
Нито едно голямо рандомизирано контролирано проучване не е доказало ефективността на GHRP-6 за каквото и да е показание и съединението остава изследователско вещество.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, съобщени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват инструкции за употреба. Изброени са тук само за да се опише интервалът, срещан в литературата.
Фармакологичните проучвания при хора използват по правило еднократен венозен болус от около 1 mcg/kg, понякога до 2 mcg/kg, за да характеризират отговора на GH. Проучванията върху животни изразяват количествата спрямо телесното тегло в широк интервал, в зависимост от вида и от крайната точка.
Неклиничните изследователски протоколи най-често описват количества от 100 до 300 mcg на приложение, подкожно един или два пъти дневно, често далеч от храненията, тъй като инсулинът и циркулиращите нутриенти се оказва, че затихват отговора на GH. Описани са периоди на наблюдение от 8 до 12 седмици с планирани паузи, а GHRP-6 често се комбинира с аналози на GHRH като Sermorelin или CJC-1295 без DAC.
Лиофилизираният материал обикновено се описва като съхраняван замразен и защитен от светлина, а реконституираният – при 2–8 °C. Това са параметри за работа с лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в експерименталните и клиничните работи, обикновено са леки и зависят от използваното количество. Сред съобщените са:
- изразено увеличаване на апетита;
- задържане на вода;
- зачервяване на мястото на прилагане;
- сънливост;
- лека изнемощялост;
- главоболие;
- гадене или замайване;
- преходни промени в кръвната захар.
Дългосрочният профил на безопасност на GHRP-6 не е установен. Последствията от повтаряща се стимулация на оста GH/IGF-1 и от продължителна стимулация на апетита остават неизвестни.
GHRP-6 в сравнение с други пептиди
GHRP-6 срещу Ipamorelin – и двата действат върху грелиновия рецептор, но Ipamorelin е по-селективен и се свързва с по-слаб ефект върху апетита и върху останалите хормони. GHRP-6 се изследва, когато стимулирането на апетита е част от изследователския въпрос.
GHRP-6 срещу GHRP-2 – за GHRP-2 са съобщени по-голям пик на GH за единица количество и по-умерен ефект върху апетита, докато в някои проучвания той повишава пролактина и кортизола в по-очевидна степен. GHRP-6 остава референтното съединение за крайни точки, свързани с апетита.
GHRP-6 срещу Hexarelin – Hexarelin е тясно свързан хексапептид с метилиран триптофанов остатък и се счита за един от най-мощните секретагози на GH. Изследван е и за сърдечните си ефекти, медиирани отчасти от рецептора CD36.
GHRP-6 срещу Sermorelin – sermorelin е аналог на GHRH, който действа чрез различен рецептор. Тъй като двата пътя са допълващи се, тази комбинация е сред първите, при които е документиран синергичен отговор на GH.
GHRP-6 срещу hGH (соматотропин) – соматотропинът е екзогенен растежен хормон, който заобикаля хипофизната регулация. GHRP-6 не доставя хормон отвън; изследванията върху него се отнасят до стимулирането на ендогенното освобождаване на GH.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.












Отзиви
Все още няма отзиви.