Описание
Hexarelin, известен също като ексаморелин, е синтетичен хексапептид с последователност His-D-2-метил-Trp-Ala-Trp-D-Phe-Lys-NH2. Разработен е в началото на 90-те години като производно на GHRP-6, при което метилирането на остатъка от D-триптофан повишава метаболитната стабилност и потентността.
Както останалите членове на семейството на GHRP, Hexarelin е агонист на грелиновия рецептор (GHS-R1a). Действайки върху този рецептор в хипофизата и хипоталамуса, той предизвиква пулсиращо освобождаване на ендогенен растежен хормон (GH) и намалява инхибиторното влияние на соматостатина, вместо да доставя GH отвън.
Hexarelin се счита за един от най-мощните секретагози на GH, описани досега. В проучванията при хора той предизвиква по-високи пикове на GH от наблюдаваните с GHRP-6 при сравними количества. Същевременно е съобщено, че повишава ACTH, кортизола и пролактина в по-изразена степен в сравнение с по-селективни съединения като Ipamorelin, а при продължително прилагане е документирано частично затихване на отговора на GH.
Отделна изследователска линия е свързана със сърдечно-съдовата система. Hexarelin се свързва не само с GHS-R1a, но и със скавенджър рецептора CD36, който се експресира в сърдечната тъкан, и няколко проучвания описват сърдечни наблюдения, които изглеждат независими от освобождаването на GH. Това разширява научния интерес към съединението извън класическите изследвания върху GH.
Hexarelin не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA. Предлага се и се обработва изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Секреция на GH – изследвана като един от най-мощните стимули за ендогенното освобождаване на GH чрез грелиновия рецептор.
- Десенсибилизация на рецептора – проучвана като модел на частично и обратимо затихване на отговора на GH при продължително прилагане.
- Сърдечна функция – изследвана заради съобщените в проучванията при хора остри промени във фракцията на изтласкване на лявата камера.
- Кардиопротекция – изследвана в животински модели на исхемия и реперфузия, включително механизми, медиирани от CD36.
- Регулация на IGF-1 – проучвана във връзка с последващото повишаване на циркулиращия IGF-1.
- Телесна композиция – включена в изследванията върху медиираната от GH липолиза и чистата телесна маса.
- Надбъбречен и пролактинов отговор – от интерес, тъй като Hexarelin повишава ACTH, кортизола и пролактина повече от селективните секретагози.
- Свързан с възрастта спад на GH – разглеждан в контекста на намалената секреция на GH, наблюдавана при стареене, при което отговорът към Hexarelin се оказва запазен.
Клинични проучвания
Първите проучвания при хора на Ghigo и колеги изследват Hexarelin, прилаган венозно при здрави възрастни, като съобщават отговор на GH, нарастващ с приложеното количество, и плато около 2 mcg/kg. Изследвани са също интраназалният и оралният път, които предизвикват измеримо освобождаване на GH, но изискват много по-големи количества поради ниската бионаличност.
В проучванията с повторно подкожно прилагане в продължение на няколко седмици отговорът на GH към Hexarelin частично затихва, а след прекъсването се възстановява. Нивата на IGF-1 показват само умерено повишаване, което се интерпретира като признак на десенсибилизация на рецептора.
Изследванията върху сърдечните ефекти съобщават за остро повишаване на фракцията на изтласкване на лявата камера след венозно прилагане при здрави доброволци и при пациенти с недостиг на GH или сърдечна недостатъчност, като ефектът изглежда независим от GH. Проучванията при животни описват намалено миокардно увреждане в модели на исхемия и реперфузия – ефект, свързан частично със свързването с CD36.
Нито едно голямо рандомизирано контролирано проучване не е доказало ефективността на Hexarelin за каквото и да е показание и съединението остава изследователско вещество.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, посочени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват указания за употреба. Изброени са тук само за да опишат интервала, срещан в литературата.
Фармакологичните проучвания при хора използват единични венозни болуси от 0,5 до 2 mcg/kg, като 2 mcg/kg е най-често прилаганото количество за характеризиране на максималния отговор на GH и на сърдечните наблюдения. Повторното подкожно прилагане в по-дългите проучвания също е изразено в mcg/kg.
Неклиничните изследователски протоколи най-често описват количества от 100 до 200 mcg на прилагане, подкожно един или два пъти дневно, често извън храненията. Описани са периоди на наблюдение от 6 до 10 седмици с планирани паузи, обосновани с десенсибилизацията на рецептора.
Лиофилизираният материал обикновено се описва като съхраняван замразен и защитен от светлина, а реконституираният – при 2–8 °C. Това са параметри за работа с лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в клиничните и експерименталните работи, като цяло са леки и зависещи от използваното количество. Сред съобщените са:
- леко задържане на течности;
- зачервяване на мястото на прилагане;
- повишаване на апетита;
- сънливост;
- лека отпадналост;
- главоболие;
- гадене или замайване;
- преходни повишения на кортизола и пролактина като лабораторна находка.
Дългосрочният профил на безопасност на Hexarelin не е установен. Последствията от повторна стимулация на оста GH/IGF-1 и от сърдечните действия на съединението за продължителни периоди остават неизвестни.
Hexarelin в сравнение с други пептиди
Hexarelin срещу GHRP-2 – и двата са мощни агонисти на грелиновия рецептор. Hexarelin често се описва като способен да предизвика най-високия пик на GH, докато GHRP-2 се счита за по-управляем в дългосрочните протоколи, тъй като затихването на отговора е по-слабо изразено.
Hexarelin срещу GHRP-6 – Hexarelin е метилирано производно на GHRP-6. GHRP-6 е известен преди всичко с ефекта си върху апетита, докато Hexarelin се изследва, когато в центъра на проучването са максималната стимулация на GH или сърдечните крайни показатели.
Hexarelin срещу Ipamorelin – Ipamorelin е по-селективен и влияе слабо на кортизола и пролактина. Hexarelin предизвиква по-интензивен отговор на GH, но с по-широко хормонално действие.
Hexarelin срещу CJC-1295 – CJC-1295, със или без DAC, е аналог на GHRH, който действа чрез различен рецептор. Комбинациите от двата класа се изследват заради съобщената синергия между пътя на GHRH и този на грелиновия рецептор.
Hexarelin срещу hGH (соматотропин) – соматотропинът е екзогенен растежен хормон, който заобикаля хипофизната регулация. Hexarelin не доставя хормон отвън; изследванията върху него се отнасят до стимулирането на хипофизата и, отделно, до неговите директни сърдечни действия.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.












Отзиви
Все още няма отзиви.