Описание
NAD⁺ (никотинамид аденин динуклеотид) е коензим, който присъства във всяка жива клетка. Изграден е от два нуклеотида, съединени чрез съответните им фосфатни групи, като един от тях съдържа базата аденин, а другият – никотинамид, формата на витамин B3, от която молекулата черпи част от името си. NAD⁺ не е пептид, а ендогенен кофактор с ниско молекулно тегло.
В енергийния метаболизъм NAD⁺ изпълнява функцията на преносител на електрони. В гликолизата, в цикъла на цитратната киселина и при окислението на мастните киселини той приема електрони и се редуцира до NADH, който ги предава на митохондриалната дихателна верига, където енергията се използва за производство на ATP. Съотношението между NAD⁺ и NADH затова се счита за показател за редокс и метаболитното състояние на клетката.
Освен в редокс реакциите NAD⁺ се консумира като субстрат от няколко семейства ензими: сиртуините, които регулират деацетилирането на протеините и са свързани с устойчивостта към стрес и с метаболитната адаптация; поли(ADP-рибоза) полимеразите (PARP), които участват в възстановяването на ДНК; и CD38, гликохидролаза, чиято активност се повишава с възрастта и при възпаление.
Проучвания върху животни и при хора съобщават, че нивата на NAD⁺ намаляват с възрастта в различни тъкани. Това наблюдение стимулира изследването дали възстановяването на наличността на NAD⁺, директно или чрез прекурсори като никотинамид рибозид (NR) и никотинамид мононуклеотид (NMN), повлиява метаболитните и клетъчните показатели.
NAD⁺ е ендогенен коензим и не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA. Предоставя се изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Енергиен метаболизъм – изучаван чрез ролята на NAD⁺ и NADH като преносители на електрони в гликолизата, цикъла на цитратната киселина и окислението на мастните киселини.
- Митохондриална функция – изследвана чрез активността на дихателната верига и производството на ATP в клетъчни и животински модели.
- Активност на сиртуините – проучвана, тъй като сиртуините зависят от NAD⁺ като субстрат за деацетилирането на протеините.
- Възстановяване на ДНК – разгледано чрез NAD⁺-зависимата активност на ензимите PARP в отговор на увреждане на ДНК.
- Свързан с възрастта спад на NAD⁺ – изучаван във връзка с повишената активност на CD38 и с намалената синтеза на NAD⁺ в стареещите тъкани.
- Циркадна регулация – изследвана чрез връзката между молекулния часовник и ритмичната експресия на ензима за синтеза на NAD⁺ NAMPT.
- Невронален метаболизъм – проучван в модели на енергийното снабдяване на невроните и на устойчивостта към стрес.
- Редокс равновесие и оксидативен стрес – изучавани, тъй като NAD⁺ е прекурсор на NADP⁺ и NADPH, които поддържат клетъчните антиоксидантни системи.
Клинични проучвания
По-голямата част от изследванията при хора се отнасят до прекурсорите на NAD⁺, а не до самия NAD⁺. Рандомизирани проучвания върху никотинамид рибозид показват, че приемът през устата повишава нивата на NAD⁺ в кръвта по дозозависим начин, докато ефектите върху крайни точки като инсулинова чувствителност и артериално налягане са били скромни или непоследователни.
Проучване, публикувано в Science през 2021 г., съобщава, че никотинамид мононуклеотидът е повишил за 10 седмици мускулната инсулинова чувствителност при жени с предиабет и наднормено тегло. Други проучвания изследват прекурсорите във връзка с мускулната функция, възпалението и невродегенерацията, с разнородни резултати.
Директното венозно прилагане на NAD⁺ е изследвано в малки пилотни проучвания. В едно от тях инфузия от 750 mg за шест часа е била последвана от измерими промени в метаболитите на NAD⁺ в плазмата и урината, а реакции като гадене и неразположение са били съобщавани преди всичко при по-висока скорост на инфузия. Подкожното прилагане е описано в изследователската литература, но контролираните данни са ограничени.
Предклинични работи върху гризачи свързват възстановяването на NAD⁺ с по-добра митохондриална функция, с по-благоприятни метаболитни показатели и с по-голяма устойчивост към стрес. В своята съвкупност доказателствата потвърждават NAD⁺ като централен регулатор на клетъчната функция, докато неговите ефекти като прилагано вещество при хора остават недостатъчно характеризирани.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, съобщени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват инструкции за употреба. Посочени са тук само за да се опише интервалът, установен в литературата.
Протоколите, описани в неклиничната изследователска литература, съобщават подкожно прилагане на 20–30 mg два или три пъти седмично в продължение на 4–6 седмици. За венозния път са описани 500–750 mg на инфузия, прилагани в кратки последователни серии според целите на протокола; цитираното по-горе пилотно проучване е използвало 750 mg за шест часа.
Проучванията върху пероралните прекурсори са използвали предимно никотинамид рибозид в 250–1000 mg дневно и никотинамид мононуклеотид в 250–900 mg дневно. Тези количества се отнасят до различни молекули и не са взаимозаменяеми с количества NAD⁺.
Обикновено е описан цикличен подход с пауза след всяка серия. NAD⁺ е чувствителен към светлина и топлина; лиофилизираният материал обикновено се съхранява на хладно и защитен от светлина, докато реконституираният материал е описан като съхраняван при 2–8 °C. Това са параметри за манипулиране на лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Въпреки че NAD⁺ е ендогенна молекула, след прилагането му са описани реакции, предимно леки, кратковременни и по-чести в началото на протокол. Сред наблюдаваните:
- главоболие;
- гадене;
- леко стомашно разстройство;
- зачервяване на кожата (flushing);
- замайване;
- дискомфорт на мястото на прилагане и, по време на по-бърза венозна инфузия, усещане за натиск или неразположение, което е отслабвало при намаляване на скоростта.
Дългосрочният профил на безопасност на повтарящото се прилагане на NAD⁺ не е установен. Въпроси като ефектите от продължително повишаване на NAD⁺-зависимия метаболизъм върху различните клетъчни типове все още са обект на изследване.
NAD+ (Nicotinamide) в сравнение с други пептиди
NAD⁺ срещу 5-Amino-1MQ – нито едно от двете не е пептид и двете са свързани с метаболизма на никотинамида. 5-Amino-1MQ инхибира ензима NNMT, който метилира никотинамида, и се изучава преди всичко в мастната тъкан, докато NAD⁺ участва директно в клетъчния енергиен метаболизъм. Двете съединения следователно действат в различни точки на свързани пътища.
NAD⁺ срещу Sermorelin – sermorelin е пептиден аналог на освобождаващия растежен хормон хормон, който стимулира секрецията на растежен хормон чрез рецепторите GHRH. NAD⁺ не действа върху хормоналните оси, а се изучава като кофактор, който определя метаболитната среда, в която тези сигнали действат.
NAD⁺ срещу TB-500 – TB-500 е синтетичен пептид, свързан с тимозин β4, изучаван в модели на тъканно възстановяване поради свързването с актина и клетъчната миграция. NAD⁺ действа на по-фундаментално ниво на клетъчна енергия и митохондриална функция: изследването върху TB-500 е насочено към възстановяването, а това върху NAD⁺ е системно.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.












Отзиви
Все още няма отзиви.