Описание
Ipamorelin е синтетичен пентапептид от групата на секретагозите на растежния хормон (GHS), със секвенция Aib-His-D-2Nal-D-Phe-Lys-NH2. Разработен е през 90-те години в Novo Nordisk в рамките на изследванията върху малки молекули, способни да стимулират освобождаването на ендогенен растежен хормон (GH) от предния дял на хипофизата.
Пептидът действа като агонист на грелиновия рецептор (GHS-R1a) — рецепторът, чрез който ендогенният хормон грелин влияе върху секрецията на GH, апетита и енергийния баланс. Свързването на Ipamorelin с този рецептор върху хипофизните соматотропни клетки и на хипоталамично ниво предизвиква импулс на GH по механизъм, който остава подчинен на физиологичния контрол.
Ipamorelin е създаден като по-селективна алтернатива на по-ранните секретагози като GHRP-2 и GHRP-6. При първоначалната характеристика той освобождава GH с активност, сравнима с тази на GHRP-6, но без повишаването на ACTH и кортизол, наблюдавано при други съединения от класа, дори при количества, много по-високи от необходимите за освобождаване на GH. По тази причина често се описва като първия селективен секретагог на GH.
Друга характеристика, съобщена в литературата, е относително ограниченото влияние върху апетита, за разлика от GHRP-6. Това прави Ipamorelin интересен за изследванията върху секрецията на GH, възстановяването на тъканите, костния метаболизъм и телесния състав, при които промените в приема на храна иначе биха могли да изкривят резултатите.
Ipamorelin не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA. Предлага се и се използва изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Селективно освобождаване на GH – изследван като стимул за ендогенната секреция на GH чрез грелиновия рецептор с минимален ефект върху останалите хипофизни хормони.
- Надбъбречен и пролактинов отговор – изследван като референтно съединение, тъй като кортизолът, ACTH и пролактинът остават практически непроменени.
- Регулация на IGF-1 – проучвана във връзка с последващото повишаване на циркулиращия IGF-1 след повтарящи се импулси на GH.
- Възстановяване на тъканите – включен в изследванията върху зависимото от GH възстановяване на мускули, тендони и други съединителни тъкани.
- Костен метаболизъм – изследван в мишини модели, при които са съобщени повишения на костното минерално съдържание и на надлъжния костен растеж.
- Телесен състав – проучван във връзка с ролята на GH в липолизата и енергийния баланс.
- Гастроинтестинална мотилитет – проучван в клинична среда като агонист на грелиновия рецептор в модели на постоперативен илеус.
- Свързан с възрастта спад на GH – разглеждан в контекста на намалената амплитуда на секрецията на GH, наблюдавана при стареене.
Клинични проучвания
Основополагащото проучване на Raun и колеги, публикувано през 1998 г., сравнява Ipamorelin с GHRP-6, GHRP-2 и други секретагози при плъхове и свине. Ipamorelin предизвиква ясно освобождаване на GH, зависещо от количеството, докато ACTH и кортизолът остават на нива, сравними с наблюдаваните след прилагане на GHRH, което го отличава от останалите изследвани съединения.
Фармакокинетични и фармакодинамични работи върху здрави мъже доброволци съобщават за полуживот около два часа, единичен пик на GH приблизително 40 минути след интравенозно прилагане и връщане към изходните стойности в рамките на няколко часа. Отговорът на GH зависи от приложеното количество.
Проучвания върху гризачи описват повишаване на костното минерално съдържание и на надлъжния костен растеж след няколко седмици прилагане; в един модел Ipamorelin противодейства на намаленото костообразуване, предизвикано от глюкокортикоиди.
Ipamorelin е оценяван и в клинично проучване от фаза II при пациенти с постоперативен илеус след интестинална хирургия. Проучването не показва значима разлика спрямо плацебо по първичния показател. Нито едно голямо рандомизирано контролирано проучване не е доказало ефективност за каквато и да е индикация и съединението остава изследователско вещество.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, посочени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват указания за употреба. Изброени са тук само за да се опише диапазонът, срещан в литературата.
Във фармакокинетичните проучвания при хора Ipamorelin е прилаган като кратка интравенозна инфузия в количества до приблизително 0,1 mg/kg. Проучването върху постоперативния илеус използва 0,03 mg/kg интравенозно два пъти дневно. Проучванията върху животни изразяват количествата на телесно тегло в широк диапазон, в зависимост от вида и показателя.
Неклиничните изследователски протоколи описват най-често количества от 200 до 300 mcg на приложение, подкожно един или два пъти дневно за периоди от 8 до 12 седмици. Ipamorelin често се изследва заедно с аналози на GHRH като CJC-1295 или Sermorelin заради съобщената синергия между двата пътя.
Лиофилизираният материал обикновено се описва като съхраняван замразен и защитен от светлина, а реконституираният — при 2–8 °C. Това са параметри за работа с лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в експерименталните и клиничните работи, обикновено са леки и преходни. Сред съобщените са:
- зачервяване на мястото на прилагане;
- главоболие;
- преходна умора;
- леко гадене;
- замайване.
Дългосрочният профил на безопасност на Ipamorelin не е установен. Последствията от повтаряща се стимулация на оста GH/IGF-1 за продължителни периоди остават неизвестни.
Ipamorelin в сравнение с други пептиди
Ipamorelin срещу hGH (соматотропин) – соматотропинът е екзогенен растежен хормон, който заобикаля хипофизната регулация. Ipamorelin не доставя хормон отвън; изследванията върху него се отнасят до стимулирането на ендогенното освобождаване на GH, което остава подчинено на контрола на соматостатина и IGF-1.
Ipamorelin срещу Sermorelin – sermorelin е аналог на GHRH, който действа чрез рецептора на GHRH, докато Ipamorelin действа чрез грелиновия рецептор. Двата представляват паралелни пътища за стимулиране на GH и често се изследват в комбинация.
Ipamorelin срещу GHRP-2 и GHRP-6 – и трите действат върху един и същ рецептор. За GHRP-2 и GHRP-6 се съобщава по-интензивен пик на GH, но и по-голямо повишаване на кортизола, пролактина и, при GHRP-6, на апетита. Ipamorelin се изследва, когато е необходим по-ограничен хормонален отговор.
Ipamorelin срещу CJC-1295 – CJC-1295 е аналог на GHRH, който се предлага с или без DAC. Версията без DAC генерира кратки импулси, а тази с DAC — продължителна стимулация в рамките на дни. И в двата случая механизмът е допълващ спрямо този на Ipamorelin.
Ipamorelin срещу Tesamorelin – тесаморелинът е стабилизиран аналог на GHRH с пълна дължина, одобрен в някои държави за конкретна клинична индикация, който предизвиква значително повишаване на GH и IGF-1. Ipamorelin действа чрез различен рецептор и не разполага със сравнимо одобрение.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.













Отзиви
Все още няма отзиви.