Описание
IGF-1 LR3 1mg съдържа Long R3 IGF-1, модифициран аналог на инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1). Нативният IGF-1 е пептиден хормон от 70 аминокиселини, който се произвежда основно от черния дроб в отговор на растежния хормон и опосредства голяма част от растежните и анаболните действия, приписвани на оста на GH.
IGF-1 LR3 е вариант от 83 аминокиселини, при който глутаминовата киселина в позиция 3 е заместена с аргинин, а към N-терминалния край е добавено удължение от 13 аминокиселини. Тези модификации намаляват значително свързването с IGF-свързващите протеини (IGFBP), които нормално улавят по-голямата част от циркулиращия IGF-1. В резултат по-голям дял от молекулата остава свободен, а биологичният ѝ полуживот е значително по-дълъг от този на нативния IGF-1.
Аналогът действа чрез рецептора на IGF-1 — тирозин-киназен рецептор, който активира сигналните пътища PI3K/Akt и MAPK. Чрез тези пътища той стимулира протеиновия синтез, клетъчната пролиферация и диференциация и инхибира апоптозата в различни типове клетки.
IGF-1 LR3 е разработен първоначално като високоактивна добавка за клетъчни култури и биопроцеси, при които намаленото свързване с IGFBP позволява ефективно стимулиране на клетъчния растеж при ниски концентрации. По-късно е използван в експерименталните изследвания върху мускулната физиология, регенерацията на тъканите и метаболизма.
Нативният рекомбинантен IGF-1 (мекасермин) е одобрен за конкретно рядко състояние на дефицит, но самият IGF-1 LR3 не е одобрен като лекарствен продукт нито от FDA, нито от EMA. Предлага се и се използва изключително за лабораторни и изследователски цели.
Области на изследователски интерес
- Клетъчна пролиферация – широко използван в клетъчни култури за изследване на сигнализацията на рецептора на IGF-1 и растежа на клетки от бозайници.
- Мускулна хипертрофия – изследван за ролята му в протеиновия синтез и растежа на скелетните мускулни влакна.
- Сателитни клетки и мускулно възстановяване – изследван във връзка с активирането и диференциацията на мускулните прекурсори след увреждане или натоварване.
- Регенерация на съединителната тъкан – проучван в модели, включващи тендони, хрущял и други съединителнотъканни структури.
- Глюкозен метаболизъм – анализиран за инсулиноподобните ефекти върху усвояването на глюкозата, което е от значение както механистично, така и като показател за безопасност.
- Костна тъкан – включен в изследванията върху приноса на сигнализацията на IGF-1 за костообразуването и костната минерална плътност.
- Фармакология на IGF-свързващите протеини – използван за изследване как намаленото свързване с IGFBP променя наличността и активността на аналозите на IGF-1.
- Модели на катаболни състояния – изследван в животински модели на загуба на протеини, включително катаболизъм, предизвикан от глюкокортикоиди, и чревна адаптация.
Клинични проучвания
IGF-1 и неговите аналози са обект на обширни изследвания относно ролята им в клетъчния растеж и възстановяването на тъканите. В експерименталните модели сигнализацията на IGF-1 стимулира протеиновия синтез, клетъчната пролиферация и регенеративните процеси в мускулите и в други тъкани.
Проучванията върху животни, проведени конкретно с IGF-1 LR3, съобщават за по-висока активност от тази на нативния IGF-1 по редица показатели, което се приписва на намаленото свързване с IGFBP. В модели на гризачи в катаболно състояние аналогът е намалил загубата на телесни протеини и е подпомогнал растежа на чревната тъкан.
Литературата разглежда също ролята на сигнализацията на IGF-1 при метаболитни нарушения, в модели на мускулна дистрофия и при регулацията на глюкозата. Експерименталните доклади описват подобрения в мускулната функция и клетъчния метаболизъм при повишена активност на IGF-1, макар тези резултати да произхождат от контролирани лабораторни условия.
Контролирани проучвания при хора с IGF-1 LR3 практически липсват. Данните при хора относно терапията с IGF-1 произхождат от нативния рекомбинантен IGF-1, чиято фармакология се различава от тази на аналога с удължено действие, затова резултатите не са директно пренос��ми.
Количества, използвани в изследванията
Количествата, посочени в публикуваните изследователски протоколи, са експериментални параметри. Те не са препоръки за дозиране, не са медицински дози и не представляват указания за употреба. Посочени са тук само за да се опише диапазонът, срещан в литературата.
В клетъчни култури IGF-1 LR3 се използва обикновено в концентрации от порядъка на няколко нанограма на милилитър. В проучванията върху животни количествата се изразяват на единица телесно тегло и се прилагат за периоди от няколко дни до няколко седмици.
Неклиничните изследователски протоколи описват две основни схеми: ежедневно подкожно прилагане на 20-50 mcg за 4-6 седмици или по-високи единични количества, около 100 mcg, прилагани два или три пъти седмично за аналогичен период.
Реконституираният материал обикновено се съхранява при 2–8 °C, а лиофилизираният се държи замразен и защитен от светлина. Това са параметри за работа с лабораторен материал.
Реакции, съобщени в литературата
Реакциите, описани в експерименталните доклади, са в голяма степен свързани с инсулиноподобната активност на молекулата. Сред съобщените са:
- понижаване на кръвната захар (хипогликемия);
- главоболие;
- преходна умора;
- леко гадене;
- дискомфорт на мястото на прилагане;
- замайване.
Тъй като сигнализацията на IGF-1 подпомага клетъчната пролиферация, възможната ѝ роля в растежа на абнормни тъкани е повтарящ се въпрос в литературата. Дългосрочният профил на безопасност на IGF-1 LR3 не е установен и последствията от продължително излагане остават неизвестни.
IGF-1 LR3 в сравнение с други пептиди
IGF-1 LR3 срещу HGH (Somatotropin) – соматотропинът стимулира черния дроб и други тъкани да произвеждат IGF-1, който осъществява голяма част от анаболните му ефекти. IGF-1 LR3 прескача тази междинна стъпка и действа директно върху рецепторите на IGF-1, но не възпроизвежда директните липолитични и метаболитни действия на растежния хормон.
IGF-1 LR3 срещу Sermorelin – sermorelin е аналог на GHRH, който повишава GH, а на второ място и IGF-1, чрез физиологичния хипофизен път с контрол по обратна връзка. IGF-1 LR3 действа след тази ос, директно на рецепторно ниво и независимо от хипофизната регулация.
IGF-1 LR3 срещу PEG-MGF – PEG-MGF произлиза от mechano growth factor, сплайсинг вариант на IGF-1, който се експресира локално в мускула след механичен стрес и се изследва за активирането на сателитните клетки. IGF-1 LR3 има по-широк системен профил и действа върху клетъчния растеж в много типове тъкани.
Информацията на тази страница е събрана от публикувани научни изследвания и има единствено информативна цел. Тя не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на каквото и да е заболяване. Предлаганите продукти не са лекарствени продукти, нито медицински изделия и са подходящи изключително за лабораторни и изследователски цели.













Отзиви
Все още няма отзиви.